Учителят

 В класа влезе млад  учител с усмивка на лице. Целия клас бе готов за забавление - все пак бе час по рисуване. В усойната стая  бе леко тъмно, като за такъв предмет. Това за мнозина не бе проблем, тъй като последния предмет за който се тревожеха бе изобразителното изкуство. Никой не го вземаше насериозно освен учителят.  А той със своето чувство за хумор и насмешливи сини очи го представяше като спектакъл. Пейзаш- това бе днешната задача. Както всичко започна като на шега, така някои се увлякоха. Толкова се ентусиазираха, че погледнати отстрани човек остава с впечатление, че се намира не в обикновен час, а на сбирка на клуб по интереси. Разностранни форми и цветове украсяваха белия лист. Стаята на 5 Б клас приличаше на огромен цветен кошер. Учителят в края на часа минаваше и на всички пишеше отличен. Стигна до чина на малката Ана. Тя видимо не бе доволна от рисунката си. 

- Линиите са ми криви- каза унило тя. 

- Погледни през прозореца. В природата няма идеално прави линии и все пак е съвършена - каза, тихо учителя.

Лудата

 Отдавна искам да запиша тази история. Това е една легенда. И като всяка такава лежи върху реални събития.  По време на турското робство по нашите земи живеела девойка на име Гергана. Тя работела в хан. Дали е била красива историята мълчи, но щом в нея се влюбили едновременно двама мъже - сигурно е била. Единият се казвал Николас и бил от Гърция ( както показва и името му), а другия бил турския военачалник. Тъй като била християнка Гергана предпочитала Николас, но не било толкова просто. По онова време турския военачалник можел да има, която реши българска девойка, а той харесал нея. Единственият начин да бъде с Николас бил самият военачалник да се откаже от нея. И те измислили хитър план. Николас имал приятел грънчар. От него той закупил една каруца пълна с пукнати гърнета и казал на Гергана всеки ден да излиза на двора да чупи гърнета  и да вика, колкото и глас държи. Така ден, два тръгнала мълвата, че Гергана е полудяла и турския военачалник се отказал от нея.  Скоро след това тя се омъжила за Николас, който приел името Никола. След сватбата всички разбрали, че тя не е луда и турчинът решил да ги убие и двамата, но историята стигнала до султана и той  отзовал военния и му забранил да ги преследва. Гергана и Никола живели дълго и щастливо и имали син. Но това е доста дълга история, която се предава в моя род. 

Шахмат

На улица Борис крачеше Дана с бял шлифер в почивния ден. Дългокрака и с разкошна черна коса и изкрящи зелени очи попадна в света на модата. Тогава мислеше , че е попаднала в рая. Дори и не предполагаше, че е попаднала в  ад.  Работеше неуморно. От сутрин до вечер бе на кастинги. Толкова често чуваше, че не е подходяща, че накрая свикна. Бе като дишането в мръсни град - неприятно е но в даден момент свикваш с него. Красотата беше нейното убежище. Красива лъжа. Опиат. И тя се нуждаеше от отрезвяване от време на време. Нейната абстиненция бе Ники. Той не бе красив нито умен, нито богат, но бе земен. И стар приятел. И възрастен. Играеше шах пред театъра и винаги когато имаше малко време сядаше да го гледа как играе. Днес беше хубав, слънчев ден  и той играеше  с невероятно удоволствие. Чисто удоволствие без фалш и лъжа. Загледана в  него Дана мислеше за живота и това колко много неща около нея са фалшиви. Но тук пред театъра  всичко бе шахмат. А тя  бе на ход. 

Цветарка

От сутрин до късна вечер Мая продаваше красота. Тя бе сираче . Имаше изпочупена къща и стара баба за която да се грижи. На всичко отгоре закъсняваше с наема.  Братовчеда на баба и бе уредил тази скромна квартира с изпочупена оранжерия в задния двор. Тя почна да краде цветя. Успокояваха я. И така възстанови оранжерията.
- Цветя за вас. Купете си цветя. - и така до късна вечер. Като мръкне  минаваше през бакалията за питка да си я разделят с бабата. Ако денят бе добър купуваше и  два кроасана с шоколад за закуска. Но днес не бе добър ден. Цветята клюмнаха от жегата , от задуха не се дишаше, а небето предвещаваше бури.
Малката цветарка побърза да се прибере. Бабата бе приготвила постна супа. Нахранени и завити почнаха да си мечтаят.
-Един ден ще бъда богата и ще имам голяма къща с много стаи. А във всяка стая масичка с ваза със свежи цветя. - каза Мая
- За какво са ти толкова масички с цветя.- попита бабата с усмивка.
- Да ми напомнят откъде съм тръгнала - заспивайки каза момичето

Една бира

В задимения бар на булеварда влезе побелял мъж с черен шлифер. Странна гледка за това шумно и цветно място.
- Една бира ,моля - каза с пресипнал глас странникът. Барманът веднага сложи пред него хладната чаша. След миг тя отново бе празна
 - Една бира ,моля- отново се провикна той След 5 бири барманът видимо бе притеснен. - Една бира моля.
 -Сигурен ли сте господине? Мисля,че е време да повикам такси за вас. 
- Че ми трябва такси - така е.Но проблемът е , че не ми се прибира у дома. Навремето да ида да изпия една бира вместо да съм при жена си бе удоволствие. Сега давам всички бири да ме чака у дома. Ала нея я няма... 

Слънчево момиче

Тя родена бе от звезда. И то от каква звезда - слънцето. Очите и я издаваха. Ако се вгледаш в тях  се виждаха малки светли точици. Ако погледнеш продължително изгаряш. Тя бе жена и стихия. Свети топли , а изгасне ли за теб - тъгуваш. Но  един ден срещна мъж като  буря  ( тъжен и разрушителен) и  се влюби.  Слънцето угасна.