От сутрин до късна вечер Мая продаваше красота. Тя бе сираче . Имаше изпочупена къща и стара баба за която да се грижи. На всичко отгоре закъсняваше с наема. Братовчеда на баба и бе уредил тази скромна квартира с изпочупена оранжерия в задния двор. Тя почна да краде цветя. Успокояваха я. И така възстанови оранжерията.
- Цветя за вас. Купете си цветя. - и така до късна вечер. Като мръкне минаваше през бакалията за питка да си я разделят с бабата. Ако денят бе добър купуваше и два кроасана с шоколад за закуска. Но днес не бе добър ден. Цветята клюмнаха от жегата , от задуха не се дишаше, а небето предвещаваше бури.
Малката цветарка побърза да се прибере. Бабата бе приготвила постна супа. Нахранени и завити почнаха да си мечтаят.
-Един ден ще бъда богата и ще имам голяма къща с много стаи. А във всяка стая масичка с ваза със свежи цветя. - каза Мая
- За какво са ти толкова масички с цветя.- попита бабата с усмивка.
- Да ми напомнят откъде съм тръгнала - заспивайки каза момичето
Няма коментари:
Публикуване на коментар