На улица Борис крачеше Дана с бял шлифер в почивния ден. Дългокрака и с разкошна черна коса и изкрящи зелени очи попадна в света на модата. Тогава мислеше , че е попаднала в рая. Дори и не предполагаше, че е попаднала в ад. Работеше неуморно. От сутрин до вечер бе на кастинги. Толкова често чуваше, че не е подходяща, че накрая свикна. Бе като дишането в мръсни град - неприятно е но в даден момент свикваш с него. Красотата беше нейното убежище. Красива лъжа. Опиат. И тя се нуждаеше от отрезвяване от време на време. Нейната абстиненция бе Ники. Той не бе красив нито умен, нито богат, но бе земен. И стар приятел. И възрастен. Играеше шах пред театъра и винаги когато имаше малко време сядаше да го гледа как играе. Днес беше хубав, слънчев ден и той играеше с невероятно удоволствие. Чисто удоволствие без фалш и лъжа. Загледана в него Дана мислеше за живота и това колко много неща около нея са фалшиви. Но тук пред театъра всичко бе шахмат. А тя бе на ход.
Няма коментари:
Публикуване на коментар