Цветарка

От сутрин до късна вечер Мая продаваше красота. Тя бе сираче . Имаше изпочупена къща и стара баба за която да се грижи. На всичко отгоре закъсняваше с наема.  Братовчеда на баба и бе уредил тази скромна квартира с изпочупена оранжерия в задния двор. Тя почна да краде цветя. Успокояваха я. И така възстанови оранжерията.
- Цветя за вас. Купете си цветя. - и така до късна вечер. Като мръкне  минаваше през бакалията за питка да си я разделят с бабата. Ако денят бе добър купуваше и  два кроасана с шоколад за закуска. Но днес не бе добър ден. Цветята клюмнаха от жегата , от задуха не се дишаше, а небето предвещаваше бури.
Малката цветарка побърза да се прибере. Бабата бе приготвила постна супа. Нахранени и завити почнаха да си мечтаят.
-Един ден ще бъда богата и ще имам голяма къща с много стаи. А във всяка стая масичка с ваза със свежи цветя. - каза Мая
- За какво са ти толкова масички с цветя.- попита бабата с усмивка.
- Да ми напомнят откъде съм тръгнала - заспивайки каза момичето

Една бира

В задимения бар на булеварда влезе побелял мъж с черен шлифер. Странна гледка за това шумно и цветно място.
- Една бира ,моля - каза с пресипнал глас странникът. Барманът веднага сложи пред него хладната чаша. След миг тя отново бе празна
 - Една бира ,моля- отново се провикна той След 5 бири барманът видимо бе притеснен. - Една бира моля.
 -Сигурен ли сте господине? Мисля,че е време да повикам такси за вас. 
- Че ми трябва такси - така е.Но проблемът е , че не ми се прибира у дома. Навремето да ида да изпия една бира вместо да съм при жена си бе удоволствие. Сега давам всички бири да ме чака у дома. Ала нея я няма... 

Слънчево момиче

Тя родена бе от звезда. И то от каква звезда - слънцето. Очите и я издаваха. Ако се вгледаш в тях  се виждаха малки светли точици. Ако погледнеш продължително изгаряш. Тя бе жена и стихия. Свети топли , а изгасне ли за теб - тъгуваш. Но  един ден срещна мъж като  буря  ( тъжен и разрушителен) и  се влюби.  Слънцето угасна.